Края на миналото десетилетие в САЩ е направена една много интересна статистика. Тя показва какво се случва през живота на 500 средностатистически американци, които започват своя професионален път на 25-годишна възраст. Когато станат на 65 години:
- 1 от тях е милионер
- 24 са заможни хора
- 25 трябва са работят, за да живеят, т.к. нямат или не могат да разчитат само на пенсията си
- 180 са починали
- 270 са зависими от други хора.
Това се случва в САЩ преди повече от 10 години. А какво ли става в България към 2013 година? Сякаш всички закономерности говорят за това, че тази статистика ще е много по-неблагоприятна. Какво може да направи човек, за да не се превръща в пасивна жертва на статистиката? Как да постигнем финансово благополучие и семейно щастие, като в същото време останем верни на себе си?
Специалистите по личностно израстване и корпоративно развитие (специална благодарност към Гери Маркова и ЛИКОРА за чудесния семинар, който организираха) ни дават ключа към успеха и този ключ са нашите цели. Целта е резултат, към който са насочесни нашите усилия, мечта, облечена с план и подкрепяна от регулярни, последователни, организирани действия. Те са важна част от нашия живот, т.к. ни дават сигурност. Целите са източник на сила, енергия и ентусиазъм, изритват ни сутрин от леглото и ни мотивират да дадем най-доброто от себе си. Те са критерий, по който управляваме нашите действия и ни помагат да гарантираме ценностите в живора си.
Голяма част от хората имат мечти, но нямат цели. Не умеят да целеполагат, не знаят защо и дали да го правят и не осъзнават, че един ден се събуждат и разбират, че животът им е минал край тях, а те са се оставили по течението.
Друга често срещана грешка е желанието да имаме всичко тук и сега.
Страхът от неуспех също предопределя неутралитет по отношение на собствения ни живот. Но най-основната причина, поради която не си поставяме цели според специалистите, е, че не вярваме в това, че можем и заслужаваме. Вярата в себе си се изгражда постепенно. Тя изисква да не приемаме себе си твърде сериозно, да си поставяме цели и да се радваме на насърчението от другите хора, съответно да насърчаваме и тях. Успешните хора са се научили да чуват хубавите думи, знаят, че неуспехът е част от статистиката и е източник на опит, при това най-добрия възможен.
За да целеполагаме успешно е необходимо първо да си отговорим на въпроса какво е от истинско значение за нас, как искаме да изживеем живота си и ако успеем какво би се променило за нас.
Консултантите по личностно развитие определят 4 важни групи цели:
- професионални,
- финансови,
- семейни и
- лични.
Професионалните цели дават отговор на въпроса какво искаме да постигнем, финансовите определят желаните от нас доходи. Семейните цели характеризират партньора, който искаме до себе си, и подкрепата,която можем да осигурим за децата си. Личните цели сочат какви хора искаме да бъдем, какъв живот искаме да живеем и как да се развиваме. За да бъдем щастливи и успешни, между горните 4 групи трябва да има баланс. Наклонят ли се везните в някоя посока губим хармонията със себе си.
Как да си поставим цели така, че да успеем да ги реализираме?
Първото важно условие е целта да е конкретна и написана. Например, „Искам да развия собствен книгоиздателски бизнес, докато навърша 35 години”. Второто условие е целта да има мащаб и да представлява предизвикателство. В никакъв случай не трябва са си набелязваме по-малка цел, отколкото можем да постигнем. Освен това, трябва да сложим срок, който е съотнесен към мащаба на целта. За да е успешна целта ни, тя трябва да е в синхрон с ценностите ни и другите ни цели и, най-вече, в хармония с убежденията ни. Каквото и да правим, не можем да вървим срещу себе си в дългосрочен план – това намалява шанса за успех и ни обрича на нещастие. Ако има убеждения, които ни пречат, то е дошъл моментът да ги променим.
Основополагащо е да си отговорим на следните въпроси:
- Колко съм готов да дам от себе си, за да постигна моята цел?
- Как се ангажирам, за да го направя?
- Колко време си давам занапред?
Целите са нашата пътна карта в живота, постигането им е нашата отговорност пред себе си и обществото. Много малко успехи са дошли случайно. Науката на успеха, както всяка друга наука, има своя методология и закономерности и е редно да ги изучим, ако се стремим към по-хубав живот.