Много е важно да се знае, че организациите са отворени системи с динамичен характер, в които системи се обединяват различни ресурси. Трябва ясно да се спомене, че един от най-важните ресурси в тези системи е човешкият ресурс.

Още от древността имаме ясни индикации свързани с анализиране и изследване на човешкото поведение.

В днешно време има цял сектор от науката, който се занимава с изследването на човешкото поведение в организацията и се нарича организационно поведение. Изследванията са насочени изцяло в трудовото поведение на хората в организацията и това какви фактори им влияят  на тяхното поведение. Индивидуалното трудово поведение е в основата на организационното поведение. Поведението е организирана, по определен начин, система от действия или поведенчески актове, която осъществява връзката на индивида с организацията.

За да могат хората да постигат максимално потенциалните си възможности и да бъдат ефективни за себе си и за организациите, в които работят, е необходимо да се познават и управляват силните страни на личността.

Хората могат да бъдат научени и ще постигат по – добри резултати, ако това става чрез използването на техните силни страни.

В днешно време в много организации, хората работещи в тях и техните мениджъри са пространствено обединени и имат общи цели, но всички те са различни. Притежават индивидуални особености, които са уникални, неповторими, а именно те оформят техните силни страни. Организациите в лицето на ръководните си кадри трябва да използват тези силни страни, защото те са полезни за отделния човек  и за организацията като цяло.

Днес повечето предприятия насочват усилия към повишаването на компетенциите на персонала чрез обучение и развитие в областите, където са неговите слабости. Тази насока на управленско въздействие трябва да се промени, от управление насочено към премахване на слабостите, към управление за използване на силните страни на човек, защото:

Всеки притежава индивидуални личностни различия, които в голяма степен не подлежат на промяна;

Индивидуалните личностни различия влияят върху трудовото поведение на хората;

Индивидуалните различия при определени условия (ситуации, трудови позиция и т.н.) може да се оценяват като слаби, а при други като силни страни;

Най – големите резерви, свързани с използването на потенциалните възможности и усъвършенстването на човека се крият в областите, където са неговите силни страни.

Най- добрите подходи в организационното поведение е да се мисли в перспектива и да се дава поглед назад.

Ето и нашия цитат: „За да промениш живота си постепенно, е нужно да промениш своето поведение. Направете го и вие!“